Изглежда думата на тези избори ще е номад, политически номад. На български език – чергарин. Политическите номади се местят от партия в партия, а много често – и от листа в листа. Ако няма келепир (по „Бай Ганьо“) в една партия, те отиват в друга, от която по-ясно се чува
шляпането на пачки. Ако са пресушили доверието на хората в родното си място, украсяват листата в град, където не ги познават. Написа
зам.-председателят на Републиканци за България Павел Вълнев в социалната мрежа Facebook.
„Често това е смехотворно. „Вносен“ кандидат беше обещал в Стара Загора, че ще се бори за миньорите под земята. А мините в Марица Изток са на повърхността, те са върху открити находища. Друг пък се беше обърнал към хората в Кърджали със „Здравейте, граждани на Смолян!“
Ако се бяхме събрали на разтуха – няма лошо, ще се посмеем. Дори ще простим. Но изборите не са Ганковото кафене“, пише той.
„Републиканци за България заложи на местни хора в листите си. Нищо, че никой не е пророк в родното си място. Гражданите навсякъде имат право на пронизителен критичен поглед към техните избраници. От самото начало, а не отпосле и отдалече“, е мнението на зам.-председателят на партията.
Какво е това „същество“?